Непосредствено след Белозем и Розино, село Труд се явява третото най-голямо за цялата пловдивска област и междувременно водещо за цялата страна. Близо до него са двата града Пловдив и Карлово, като Пловдив е само на пет км и минава през пътя до родното място на Васил Левски. През четвърти век преди новата ера започва историческото развитие на това място, като тогава е имало селище от тракийски тип с името Сгуламе. Спрямо сегашното местоположение на селото, това тракийско населено място е било малко изместено в посока северозапад, а това гласят направените на терен археологически проучвания и изследвания. Бончови храсти е името на местност, която става обект на огромен интерес от страна на археолозите още през 1937-ма година. Тогава в резултат на теренни изследвания е разкрита голяма гробница, която е едно от категоричните доказателства за съществуване на селище в района. Земеделието се превръща в основен поминък за древното население, съставено от траки.
Зърнените култури и зеленчуците са изхранвали древните жители на Труд, а конете и овцете са техни основни помощници в работата и помагат за прехраната. На по-късен етап през античността и средните векове липсва по-достоверна информация за съдбата на района, но за щастие такава се появява впоследствие. Знае се, че през 1680-та година селото е сполетяно от съдбата на множество други населени места в страната – опожарено е в резултат на османските набези и нашествия. Кърджалиите и разбойниците от района на Родопите постоянно нападат хората в района, а точно в това село те не пожалват имотите и населението. Първите са напълно опожарени и разграбени, а хората избити по кървав и жесток начин. Някои от хората все пак оцеляват и са прокудени, а пак от този период се случва едно значимо събитие. Годината е 1700-та, а тогава тук се заселва Назарин бей. Той е богат земевладелец, който довежда със себе си поне 15 семейства от района на Чирпан. Селото по-късно се нарича Чирпалии по името на заселниците му, които стават негови първи официални жители. Преди това обаче преживяват още една трудност, свързана с принудителното продаване на земята им от страна на Назарин.
Той задлъжнява към кредитора си и за да се издължи, продава земята. Хората от тогавашното село Труд обаче си построяват колиби от слама и решават да останат тук. През 1882-ра мястото се сдобива с малка общинска сграда, в която едновременно се помещават кметството и училището. Не липсва и православен храм, но все пак вече говорим за първите години на следосвобожденския период на България. Днес дворът на Пламен Делков е мястото, където в едни по-далечни времена са се помещавали хан, бръснарница и кръчма. Те са твърде типични обекти за турското робство в страната, а дворът се намира по пътя Пловдив – Карлово. Георги Салашев е съдържателят на хана и останалите обекти, а не един и два пъти при посещенията си до Филибе през 1872-ра тук пренощува Васил Левски. На 31-ви май 1889-та с указ на Фердинанд населеното място получава ново име – Клементиново. Селско – общинският съвет одобрява това име, което е сходно с това на фердинандовата майка.
